Пуйка vs. Прасе

         Знам*, че първоначалното очакване от заглавието на статията е за ревю на нов блокбъстър от рода на „Каубои срещу Извънземни”, „Пришълци срещу Клонинги”, „Зомбита срещу Таласъми”, или друг шедьовър роден от венецът на творението. За съжаление съдържанието й е далеч по-прозаично и съвсем не толкова интригуващо, без неочаквани туистове, оригинални плотове и т.н. Лош старт – вдигнах високо летвата на очакването и нагорещих аудиторията си за нещо наистина зрелищно и 3D, което неименуемо ще резултира до разочарование след прочитане...

       Ново начало (btw, това не беше ли също име на  зрелищен, 3D блокбъстър?!) и ново заглавие:

Пуйка vs. Прасе: Или хипотеза за една бъдеща БеГе Крисмас

     Седим с приятели в една СъФъ кръчма след работа, пием червено вино с блажни мезета, и координираме общите планове за Коледа и Нова година. Оказва се, че след избора на локацията на празнуване, най-голям обем от разговора отива в категория „Храни и напитки”. Както подобава на темата, приказката относно нашето празнично меню започна с приповдигнат дух и ведър тон, с приятелски предизвикателства от рода на „ОК, след като и ти можеш да правиш баклава, точно ще си премерим силите на тепиха, тоест софрата!” и т.н.
     В един момент обаче (тарататан, как се казваше в кинематографията този похват на..., нещо като съспенс... затаен дъх и очакване...?) разговора се втърди, метални нишки се промъкнаха в гласовете на другарите ми.  Празничния дух се скри стреснато в кьошето и направи мегдан за сблъсък на титани (очевидно в момента съм обсесирана от блокбъстъри :). Пардон.). Титаните в случая бяха моя приятелка, да я наречем условно Лора поради неполучено съгласие името й да излиза сред широката читателска аудитория и да става звезда, и мой приятел, да го наречем условно Филип поради факта, че съответния човек не си харесва собственото име и е кръстил алтер егото си Филип.
  Както се споменава в писанията на някои психолози (предимно клинични такива) понякога и най-невинните събития или случки могат да доведат до раждането на истински чудовища. В подобно „невинно” събитие се превърна предложението „Хора, да пробваме да манджим пуйка тая година, к`во ще кажете? Да не е пак свинско?”. Както се казва „Едно малко въпросче за компанията, един голям косъм на който висят дългогодишни чудесни отношения!”.
     Въпросът да хапваме ли пуйка тази Коледа вместо прасе породи съвсем неочаквани от мен реакции сред хората. Моментално се обособиха два основни клъстъра, водени от титаните Лора и Филип, които ме изумиха със скоростта си на формиране. Бързата скорост на формиране на група хора обединени от обща идея говори, че съответните хора са силно въвлечени в конкретната идея/тема. За мен бе крайна изненада да открия, че избора на тип месо за празниците е тема/идея, която предизвиква толкова силни и емоционални реакции, и толкова скоростно изграждане на „идеологически групи”. Точно в момента, в който бях готова с буржоазна погнуса да се откажа от другаруването си с хора, които се палят по толкова плебейски теми, се заслушах по-внимателно в аргументите на двете групи и ми стана интересно. Спорът отиваше далеч отвъд прозаичността на Хранително-вкусовото неразбирателство аз-обичам-това-ти-обичаш онова. Изборът на месо за Коледа бе концептуален избор, повод човек да се определи и идентифицира с определени ценности. Речника, който използваха в аргументирането си, беше съвсем различен от очакваният, когато става въпрос за кулинарен разговор.
     Последователите на Прасето, използвайки родолюбска лексика, припознаваха в защитата на прасето най-висша патриотична проява. Използваха изрази като „нашите деди”, „традиция”, „род и родина” и т.н. Хапването на прасе биваше припознато като еквивалент на защита на най-висшите националните идеали...Имах усещането, че някои от приятелите ми се виждаха като войни, отдаващи живота си в защита на родината, само докато седят с нож и вилица в ръка над печеното прасенце. Те май почти вярваха, че вилица е равно на пика или щик.
     От друга страна, Последователите на Пуйката (или както наричани от „Патриотите” - Либералисти, Американисти, Растафарианци, дори Национални предатели) използваха първо диетична обосновка – че пуешкото месо е далеч по-здравословно, така и интелектуална аргументация – че няма нищо лошо в усвояването на чужди практики, защото това прави всички хора по-близки, по-разбиращи се и преодоляващи различията си. Точно това бил подхода, виждаш ли, да се прекрати насилието и войните.
     Абе, о кратце, ако по Коледа ядем свинско ще се възцари България на три морета, докато ако ядем пуешко ще настъпи световен мир... Труден избор!
    
     Та ...
    

Пуйка vs. Прасе: Или просто панта рей

     Та, в заключение, гледайки отдадеността на хората по разни теми/ идеи, включае месото по Коледа, хипотезата за бъдеща БеГе Крисмас е не само вероятна, а напълно възможна. Също така е възможна и „реинкарнация” на някаква Протобългарска Коледа с елементи на Тангра (де да знам, всичко е възможно...). Генералната идея е, че всичко тече, демек всичко е възможно!
     И на финала, имайте предвид онази идея в науката за тълкуването на текста (май беше некво течение в херменевтиката, забравила съм вече),  която казва, че текста най-безсрамно изоставя своя автор (б.авт. демек мен) и става независим и отвъд волята, която го е създала. Така че, в случай на забележки, несъгласия, или просто доскучаване следствие на четенето, адресирайте оплакванията си към самия текст. Той вече е независим и аз не отговарям за него :)!
    
    

Продължение на Пуйка vs. Прасе: Или възможна комбинаторика на потребителите
    

    Разговора на моите другари за пуйката и прасето съдържаше конотативни нива, които не бяха покрити от текста по-горе. С цел да не останете с впечатление, че темата е доста еднопластова (демек единствено и само Пуйка vs. Прасе или Патриоти vs. Глобалисти) ви представям няколко по-дълбоки скана на двете групи. 
     Например, т.нар. „Глобалисти” (Последователите на Пуйката) имаха вътрешна фракция „Глокалисти”, които настояваха пуйката да е местно отгледана за да се подкрепи българското производство. Отделно, във фракция „Глокалисти” имаше под-фракция „Биоглокалисти”, които настояваха Пуйките да се отглеждат единствено в екологично чисти райони на страната и под-фракция „Маргиналоглокалисти”, които пък настояваха да се подкрепи пуйкопроизводството в по-изостаналите райони на страната за да се намали обезлюдяването на селата и малките градове.
     От друга страна, т.нар. „Патриоти” (Последователите на Прасето) имаха вътрешна фракция „Здравословници”, които настояваха да не се прекалява със свинското месо и самото прасе да е отгледано в био условия. В допълнение, „Здравословниците” имаха екстремиско крило, което освен че изискваше био и хуманно отглеждане на животинките, настояваше и за ненамеса в свободната воля на прасето. Тоест, искането е за информирано съгласие и доброволно лягане под ножа от страна на прасето! Не знам защо ми иде да кръстя това есктремиско крило „Веганисти”, въпрески че в случая са суб-суб-фракция на Подръжниците на Прасето :). Често казано, тези звучаха малко фашизирано...
     Кратка вметка, има една интересна теза за залязващия хуманизам при късния капитализъм, резултиращ в липса на солидарност от хората към хората, което се компенсира от подобни анималофилски истерии. Цялата идея е, че във време когато губим солидарното си отношение към Другия Човек, когато като цяло човешкия живот губи стойността си (освен малцина избрани като семейство и приятели), животните започват да имат по-висока стойност от хората. Става така, че човешкото състрадание не е способно да генерира съчуствие и солидарност към хората, а се пренасочва към животните. Струва ми се, че горното е доста приложимо към „Веганистите”... с най-добри чувства, приятели!
     Връщам се отново на Прасе vs. Пуйка темата (съжелявам, няма как) и Патриотите и Глобалистите. Сами виждате комплексността на ситуацията: „Здравословниците” имаха идейна близост с „Биоглокалистите”, въпреки че са представители на двата враждуващи Коледни клъстъра. „Здравословниците” и тяхното екстремиско крило „Веганисти” имаха своите представители и сред „Глобалистите”, като те очакваха от пуйката да ляга доброволно и информирано под ножа, и едва тогава да се сервира на празничната трапеза. Въобще, оказа се че всички са едно заплетено кълбо от концептуални конци.
     Та оттук ми дойде идеята за възможна потребителска комбинаторика. Елементите на комбинациите ще ги взема от две бинарни структури и конотациите, които съдържат:
     Прасе vs. Пуйка
     Уиски vs. Вино
     За да разгледаме възможните потребителски комбинации, изреждаме част от конотациите, които съдържат всеки от елементите в тези бинарни структури (списъка с конотативни елементи, разбира се, не е изчерпателен).
 
1. Пуйка: 
               1.1. Пернато => Кокошка => Лека храна => Храна за жени и тотално неподходяща за мазната и „свинска” Коледа. Тук само ще добавя, че при някои хора горният когнитивен логаритъм изглежда малко по-различно: Пернато => Кокошка => Жена.
               1.2. Здравословно/ полезно.
               1.3. Екзотично => Неопитвано => Любопитство. Пуешкото наистина не е най-типичното месо за българина.
 

2. Прасе: 
               2.1. Класика => Традиции => Семейство (Предци/Деца) и т.н. Сукалче с хрупкава коричка вЕрно (както казваше Царя) си е класиката на Коледата. Тук бекграунда на палето, демек расло ли е свободно и легнало ли е доброволно под ножа, остава на по-заден план, отнесен от силата на слюноотделянето при вида на трапезата. Цялото семейство около софрата, минимум три поколения, както е било по дедово време. Патриотите много държат на това.
             2.2. Типично наше месо, произвеждано от наши производители => „Подкрепете Българското”.
             2.3. Естествено => Здравословно. Домашно прасенце, расло на двора в Балкана и хранило се с дъхави треви. На това и Глобалистите от фракция „Биоглокалисти”, а и „Здравословниците”, не биха възразили.


3. Вино: 
             3.1. Естествено => Близко до природата => Здравословно.
             3.2. Класика => Навик => Традиции => В мазата на дедо директно от канелката...
             3.3. Произход Австралия/ Чили/ Нова Зеландия... Абе, символния капитал на импортното вино е друга работа!
             3.4. Елегантно => Женска напитка

4. Уиски: 
              4.1. Джентълмен => Статус. Тук са новите „чорбаджии”, на които прасето не им е достатъчно за демонстрация на статус.
              4.2. „На кого му пука?! Просто го обичам!”
              4.3. Концентрат  => Мъжко питие
    

Та, от дадените по-горе смислови елементи могат да се „построят” почти безкраен брой потребителски сюжети. Кратък пример за илюстрация:
     1.2. + 3.2., Опция 1 (Пуйка, Здравословно/ полезно + Вино, Класика => Навик => Традиции): Мъж на средна възраст, който се бори с повишени нива на холестерола и по тази причина е ограничил любимото си свинско. Генеричен потребител на свинско, фактически потребител на пуйка. Като утеха от тежкия обезсвинен живот е оставил чашката вино вечер.
     1.2. + 3.2., Опция 2 (Пуйка, Здравословно/ полезно + Вино, Класика => Навик => Традиции): Мъж на средна възраст, борещ се с последствията от кризата на средната възраст. Започване на интензивни тренировки и възприемане на съответстващ хранителен режим: храни се предимно с пуешко, като богат източник на протеини и много малко мазнини. Освен това пуешкото месо е богато на витамини от групата В, които намаляват риска от сърдечносъдови заболявания, а както знаем от фармацевтичния рисърч (който беше доста активен през изминалата година) хипертонията е на всеки километър. Единственият алкохол, който пие е бяло вино (разгражда мазнините да знаете). Формален пуйкаджия, но по-скоро принудително, отколкото резултат на свободната човешка воля и правото на избор.
     1.2. + 3.2., Опция 3 (Пуйка, Здравословно/ полезно + Вино, Класика => Навик => Традиции): Мъж на средна възраст, чиито роднини отглеждат пуйки и редовно го снабдяват с това месо. Сърцето му е отдадено на свинското месо, но поради пуйконалични причини, консумира основно пуйка. Пие вино с цел да подтисне сърдечното си неудовлетворение от липсата на прасе. Видимо пуйкаджия, невидимо прасар.
     Възможните комбинации наистина са плюс безкрайност. Към всяка от тези бинарни структури могат да се добавят още и още конотации, и мотивите зад формалното поведение да станат още „по-шарени”.
     Идеята на тази втора част на текста е чисто и просто да си припомним колко са „шарени” потребителите (нашите респонденти). Често, вгледани в индикаторите, които покрива даденото изследването, изследователите сме склонни да опр опростяваме и свеждаме хората единствено до „Потребители на свинско”, „Потребители на пуешко” и т.н. Разбира се, от гледна точка на количественият рисърч това е съвсем легитимна практика, и дори неименуема. Въпреки това,  ми се иска по-често да си припомням, че хората не са едномерни обекти, приравнени до нули и единици, а динамични конструкти със собствени имена :).
     С пожелание да проявяваме въображение и иновативност през новата година, весели празници,
    

Венера Николова
     Маркет Тест

* Все пак бранша, в който работим, предполага провеждането на тест, дори и само на заглавие, и дори и само проведен вътрешно ведомствено, без друга представителност освен тази на колегите (е, в този смисъл изследването ми е 100% изчерпателно)